За Дебърската резбарска школа

Дебърската дърворезба е символ на културния диалог между държави, народности и отделни автори. Според някои изследователи, първите резбари от Дебърската школа са самоуки, но в последствие търпят влияние от декоративното изкуство от италиански и гръцки майстори. Това се случва в далечните години на 17-19 век, когато българите са още под османско владичество. Творби на дебърските майстори могат да се видят запазени на териториите на няколко държави – България, Република Македония, Гърция, Румъния, Сърбия, Турция. Това са както иконостаси, амвони, владишки торонове, така и резбовани тавани, врати, сандъци, битови предмети. Дърворезбарството е било занаят и начин на прехрана за цели родове от Западна Македония – Фръчковци, Филиповци, Станишевци, Рензовци, Дичовци и др.

В днешно време продължителите на Дебърската резбарска школа са малко на брой, защото изкуството изисква много труд, всеотдайност и време. Запазването на традицията обаче е от голямо духовно значение, защото така се съхраняват общи културни корени на народите от Балканския полуостров.

Едни от най-хубавите образци на дебърската резбарска школа са иконостасът в централната църква в Рилския манастир, амвонът и проскинариите във Варненската катедрала “Св. Богордица”, иконостасът в Пазарджишкия храм “Св. Богородица” , иконостасът в църквата “Св. Богородица” в Скопие, в Бигорския манастир, в Струмица, в Пловдив / иконостаси-проскинари “Св. Богородица, “Св. Св. Константин и Елена, “Св. Марина”/, в Прилеп, Охрид, Солунско, Драмско. Тъжен факт е, че създаденото от дебърската школа в софийския храм “Св. Неделя” е унищожено през 1925 г. Иконостасът е бил резбован от Антон Станишев от Тресонче.

Петър Гарка от Дебърско е един от най-известните представители на школата в началото и средата на 19 век. Негово дело са иконостасите в Бигорския манастир “Св. Йоан Предтеча”, крушовската църква “Св. Никола”, скопските църкви “Св. Богородица” и “Св. Спас”, както и в централния храм на Рилския манастир . Дебърската резба е богата на елементи от стиловете барок, рококо, ампир и ренесанс.

Дело на резбарския род Филиповци в София са иконостасът, валдишкият трон и амвонът на църквата “Св. Георги”, иконостасите на църквата “Св Иван Рилски” при Семинарията, на църквата “Св. Седмочисленици”, на “Св. Петка Самарджийска”, “Св. Петка Стара”, “Св. Възнесение”, “Св. Св. Петър и Павел”. За съжаление дърворезбените работи на Филиповци в Синодалната палата, в параклиса, салоните, вратите са изгорели през 1944 година. Особеното в творбите на този род е, че изключват умалените човешки фигури от резбите си. Разкошните форми на лозницата, цветя, листа, клончета, са съчетани на места с животински фигури и омайват погледа.

  • Всички права запазени © 2013