За Византийската иконопис

Богословие в образи – така най-кратко може да бъде определена иконописта. Боговъплъщението е най-силният аргумент за съществуването и почитането на свещените образи от Светото Православие. Иконографията не е просто изкуство, а проявява съборната вяра и истина на Църквата. Това е литургично изкуство, което дематериализира веществото, пространството и времето и ги превръща в проводници на духа и благодатта. Иконата е отворена врата между небето и земята, едно съприкосновение на светостта и Божиите енергии с човешката земна твар. Една небесна снимка, която винаги излъчва светлина. След Седмия Вселенски събор иконопочитанието възтържествува и през следващите векове се раждат прекасните образци на византийската иконопис. Особеното при класическата византийска икона е значението на светлината в нея. Всички фигури и детайли са добре осветени, липсват сенки или те са в периферията, фонът на иконите е златист. Светлината във византийската икона има онтологическо значение. Тя придава вечност и непреходност на образите. По това тя се различава от западно европейската християнска живопис, която възприема светлината предимно естетически и психологически. Не съществуват цветови канони при рисуването на иконите, но традицията в годините очертава следните тенденции. Белият цвят във византийската икона символизира редица неща: божествената светлина, невинността, радостта, чистотата, божията слава и сила, но и на места изразява предчувстието за смъртта. Синият цвят символизира трансцедентното отношение към земното и чувственото. Той представя тайната на божествения живот. Червеният цвят като най-активен символизира саможертвата и пролятата мъченически кръв. В същото време на места може да се срещне и като изразител на злото и демоничното. Пурпурният цвят изобразява идеята за богатството и властта. В Библията царете носят пурпурни дрехи, а във Византия това правят императорите. Зеленото е цветът на природата, на младостта и жизнеността. Понякога зелени одеяния в иконите носят второстепенни фигури. Кафявото изобразява земната материя, черното говори за отсъствие на светлина. Като цяло изборът на цвят във византийската икона няма толкова естетическо значение, а символическо. Основните цветове се полагат един до друг без междинни отсенки.

  • Всички права запазени © 2013